Направо към съдържанието

Георги Пенков (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за дееца на ВМОРО и ВМРО. За за други личности на име Георги Пенков вижте Георги Пенков. За за други личности на име Георги Николов вижте Георги Николов.
Георги Пенков
български революционер
Роден
Починал
1925 г. (34 г.)
Семейство
СъпругаЗоица Пенкова

Георги Пенков Николов с псевдоним Г. Сербезов[1][2] е български революционер анархокомунист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Пенков е роден на 9 март 1890 година в пиринското село Мечкул, тогава в Османската империя. Произхожда от богато семейство, а негов брат е политикът Тома Пенков. Учи в Горна Джумая. В 1903 година завършва I прогимназиален клас в София и става учител в Мечкул. Влиза във ВМОРО и се присъединява към четата на Яне Сандански като секретар и телохранител. След Младотурската революция става член на терористична група в София. Участва в банков обир. Държи дъскорезна фабрика, гатер в Предела. В 1910 година е заловен и осъден на смърт, но в 1913 година успява да избяга от затвора и се връща в Мечкул. След Първата световна война поддържа връзки с ВМРО. Подпомага Алеко Василев в 1923 година при спасяването на лидерите на Септемврийското въстание в Пиринско. През май 1924 година минава в нелегалност и участва като делегат на Серския окръжен конгрес. След убийството на Алеко Василев се самообявява за временно завеждащ Петрички окръг и обикаля с чета в Пирин.[4] През юни 1925 година е заловен в Банско от дейци на ВМРО и е убит в Суходол.[5][6][7][8]

Атанас Джолев пише за него: „Беше много начетен и умен човек, минаваше за анархист, имаше дъскорезница на водна енергия в Предел (Пирин) и там живееше със семейството си и идваше само за конференции и при нас като предварително поканен. Дискутираше по много организационни въпроси и много мъдро.“[9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25, 86.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 82.
  3. ↑ 126 години от рождението и 89 години от смъртта на революционера Георги Пенков // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.
  4. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 176.
  5. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 50.
  6. ↑ Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
  7. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 121.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 350.
  9. ↑ Една македонистка изповед на войводата Атанас Джолев // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Пенков_(революционер)&oldid=12407636“.